Умберто Еко към внука си: Учи стихчета наизуст

 

Световноизветният белетрист, публицист и мислител Умберто Еко публикува италианското списание L‘Espresso писмо до своя внук. В него той дава важни съвети на младите. Ето го с малки съкращения.

 

 

" Мили мой внуко,
Не бих искал това писмо да звучи прекалено наставнически и да проповядва любов към нашите близки, към родината, към човечеството и други подобни. Ти не би се вслушал в такива неща особено (вече си голям, а аз съм твърде стар), защото ценностната система толкова се промени, че моите съвети може да ти се сторят неуместни.

Така че искам да ти дам само един съвет, който може да ти бъде полезен на практика още сега, когато се занимаваш с айпада си. Няма да те съветвам да изоставиш това занимание от страх да не почна да изглеждам глупав старец.

Самият аз също ползвам таблет. За всеки случай само ще те посъветвам да не задържаш вниманието си върху стотиците порнографски сайтове, демонстриращи сексуални игри между хора, между човек и животно.

Не вярвай, че сексуалните отношения се свеждат до тези твърде монотонни действия. Тези сцени са замислени, за да те държат вкъщи, вместо да излезеш и да се запознаваш с реални момичета.

Предполагам, че си хетеросексуален, в противен случай нагоди съветите ми към твоята ситуация, но гледай момичетата в училище или на спортните площадки, защото те са по-хубави от телевизионните образи и някога ще ти подарят по-голяма радост, отколкото момичетата онлайн. Вярвай ми, защото имам повече опит (ако бях зяпал само сексуалните игри в компютъра, не би се родил татко ти, а и теб не би те имало).

Но не за това бих искал да говоря с тебе, а за болестта, която порази твоето и предишното поколение, което вече учи в университетите.  Говоря за загубата на паметта. Истина е, че ако ти поискаш да узнаеш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да натиснеш копчето и веднага да научиш всичко това от интернет.

Прави го, когато ти е необходимо, но щом го узнаеш, се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно, когато тези знания ти потрябват пак, например в училище. Лошо е, че убеждението как компютърът може във всеки момент да ти отговори на въпросите убива желанието да запомниш информацията.

Мога да илюстрирам това със следното сравнение: щом разбере, че може да стигне от една улица до друга с автобус или с метро, което е много удобно при бързане, човек решава, че вече няма нужда да ходи пеша. Но ако спреш да ходиш пеша, се превръщаш в инвалид и трябва да се движиш с инвалидна количка.

О, знам, че спортуваш и умееш да контролираш тялото си, но нека сега обърнем внимание на мозъка ти. Памeтта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.

Освен това всички ние на старини рискуваме да се разболеем от болестта на Алцхаймер и един от начините да избегнем тази неприятност се крие в постоянните упражнения на паметта ни. Ето рецептата ми. Всяка сутрин учи някакво кратко стихотворение, както караха нас да правим в детството. Могат да се правят и състезания с приятели за най-добра памет.

Ако не ти харесва поезията, можеш да запаметяваш съставите на най-добрите футболни отбори, но трябва да помниш не само играчите на римските отбори, а и съставите на други отбори, така също техните състави от предишни времена (аз например помня футболистите на “Торино”, които бяха в самолета, паднал на хълма Суперго: Бачигалупо, Баларин, Марозо и така нататък). Състезавайте се в това кой най-добре помни съдържанието на прочетените книги (кой е на борда на “Еспаньола”, поела да търси Острова на съкровищата? Лорд Трелони, капитан Смолет, доктор Ливси, Джон Силвър, Джим...). Изясни помнят ли твоите приятели имената на слугите на тримата мускетари и Д‘Артанян (Гримо, Базен, Мушкетон и Планше)... А ако не искаш да четеш “Тримата мускетари” (макар да не знаеш какво губиш от това), играй същата игра с книжката, която си прочел.

 Това изглежда игра. То наистина е игра, но ще видиш, че главата ти ще се напълни с персонажи, с истории и най-различни спомени. Ще попиташ защо някога са наричали компютъра електронен мозък. То е, защото той е бил замислен по образеца на твоя (нашия) мозък, но в човешкия мозък има повече връзки, отколкото в компютъра.
Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, възможностите му нарастват в резултат на упражненията, а твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 години. И на 90 години, ако го упражняваш, ще помниш повече, отколкото днес. Освен това е безплатен.

При това съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя пази такива събития, които са се случили, преди да се родиш.

Днес, ако идеш на кино, трябва да стигнеш преди началото на филма. Когато филмът започне, като че ли през цялото време те водят за ръчичка и ти обясняват какво се случва. По мое време можеше да се влезе в киното когато си поискаш, дори по средата на филма.

Много неща се бяха вече случили, докато се появиш, и се налагаше да домисляш онова, което се е случило преди това. Когато започнеха да прожектират филма от началото, можеше да провериш дали реконструкцията ти е правилна. Ако ти харесаше филмът, можеше да останеш и да го гледаш още веднъж. Животът прилича на гледането на филм по мое време. Раждаме се в момент, когато вече са станали много събития в течение на стотици хиляди години и е важно да разберем какво се е случило, преди да се родим. Това е необходимо, за да можем да разберем по-добре защо сега се случват толкова нови събития.

Сега училището (отделно от твоите собствени четива) би трябвало да те учи да запомняш това, което се е случило преди рождението ти, но това не му се удава. Различните анкети показват, че днешната младеж, дори университетската, родена през 1990 г., не знае, а може би и не иска да знае онова, което се е случвало през 1980 г., да не говорим за времената преди 50 г.

Статистиката потвърждава, че когато запитат младите хора кой е този Алдо Моро (италиански политик и тридесет и деветият министър-председател на Италия от 1963 до 1968 г., а след това от 1974 до 1976 г. - б.р.), те отговарят, че той е оглавявал “Червените бригади”. Пък той беше убит тъкмо от членовете на тази нелегална ляворадикална организация.

Дейността на “Червените бригади” остава тайна за мнозина, а тези бригади присъстваха на политическата сцена едва преди някакви си трийсетина години.

Аз съм роден през 1932 г., десет години след идването на власт на фашистите, но знаех кой е бил министър-председател по времето на Похода към Рим. Може би ми бяха разказали във фашисткото училище за това, за да обяснят колко глупав и страхлив е бил този министър (“Страхливецът Факта”), свален от фашистите. Нека да е тъй, но знаех за това. Ала да оставим училището на мира. Днешната младеж не познава дори актрисите отпреди двайсет години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, снимала се в нямото кино двайсет години преди да се родя. Може би това беше, защото прелиствах старите списания, натрупани в килера на нашата къща. Аз и на теб предлагам да прелистваш старите списания, защото така можеш да разбереш онова, което е ставало, преди да се родиш.

Защо е така важно да знаеш за събитията от далечното минало? Защото често такива знания помагат да разберем хода на днешните събития и при всички случаи, като познаването на състава на футболния отбор, това помага да обогатим нашата памет.
Имай предвид, че можеш да тренираш паметта си не само с помощта на книгите и списанията, но и с помощта на интернет. Мрежата е предназначена не само да бъбриш с твоите приятели, но и за да изучаваш световната история. Кои са били хетите, камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите?

Имало ли е щурвал на Ноевия ковчег? Как се наричал прародителят на вола? Преди сто години имало ли е повече тигри, отколкото сега? Какво знаеш за империята Мали? Кой е разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е измислен Мики Маус?
Мога да продължа да питам до безкрайност и въпросите биха могли да станат прекрасна тема за изследване. Защото всичко това трябва да се помни.

Ще дойде ден, в който ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си на убийството на Юлий Цезар, посетил си същото място, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да получи злато, случайно изобретил барута и хвръкнал във въздуха (така му се и пада!).

А другите ти приятели, които не се опитват да обогатят паметта си, ще преживеят само един - собствения си живот, монотонен и лишен от емоции.Така че обогатявай паметта си и за утре да научиш наизуст La Vispa Teresa "(детско стихотворение от Луиджи Сайлер, поет от Милано - б.р.).

 

 

 
About Us | Site Map | Contact Us | © 2007 Английска гимназия "Гео Милев" - Русе